Уикенд разходките в Родопите са едно от любимите ми приключения и ми действат като приятно бягство от града – успокояващо и зареждащо за следващата работна седмица. Затова днес ще ви разкажа за още едно любимо местенце високо в планината – Смолянските езера.
Смолянските езера са група езера в Букова планина, Западните Родопи.
Над тях се извисяват Орфеевите скали и връх Снежанка. В миналото езерата са били над 20, но сега са останали само 7 – останалите са се превърнали в блата. През пролетта и есента на места тези блата отново се избистрят и се превръщат в малки кристални езерца.
До езерата се стига по главния път Пампорово – Смолян. Малко преди отбивката за Смолян има табела за Девин и за езерата. Пътят е добре обозначен и след около 5 минутки ще пристигнете на голяма поляна, където започва разходката по екопътеката.
Екопътека Трите смолянски езера започва от голямата поляна с параклиса.
Първото езеро, което се открива в ляво от параклиса, е Тревистото езеро. Още тази гледка ме убеди, че пътеката си заслужава. Всъщност нагоре гледките стават все по-хубави.
Тревистото езеро е наречено по този начин, защото по-голямата част от площта му е покрита с еднометров торфен пласт, по чиято повърхност растат буйни треви. Езерото е голямо и се намира отстрани на поляната, по тази причина и тази част от пътеката е популярна сред почитателите на пикници – мястото е удобно както за почивка, така и дори за къмпинг.
Тръгвайки нагоре по пътеката стигаме Бистрото езеро. Неговото име също не остава загадка – кристално чиста синьо-зелена вода, в която околната растителност се отразява като нарисувана.
В блога на Юлия от Time2Travel прочетох много интересна легенда за езерата:
„Една стара легенда разказва за отминалите времена, когато един овчар изгубил стадото си овце в езерото, които потънали безвъзвратно, въпреки неговите опити да ги спаси. Ядосан, той захвърлил гегата си в езерото и си отишъл. След известно време, в село Бостина хора случайно намерили гегата на овчаря във водите на реката, минаваща оттам… Всички били наистина стъписани, тъй като отстоянието на езерото от реката е няколко километра. Оттук тръгнали много предание и легенди за Смолянските езера. По-късно бил направен опит с цветна боя, която била излята в най-горните езера и след няколко дни се появила при тепавицата в село Бостина. Оказало се, че езерата в околността имат връзка едно с друго.“
Пътеката продължава нагоре към последното от трите езера – Мътното езеро. То е най-високо разположеното и пътеката до там е стръмна. На няколко места има стабилно поставен дървен парапет, за който можете да се подкрепяте, но като цяло стръмният участък е кратък и се преминава бързо.
Малко преди самото езеро няма как да пропуснете „Тронът на Евридика“.
Това е дърво, чийто стебла и клони образуват нещо като трон. Можете дори да се снимате на трона. Малко по-надолу пък е „Лирата на Орфей“.
Преди нея обаче стигаме до Мътното езеро. То всъщност изскочи пред очите ни съвсем неочаквано. Намира се високо на хълма и е скрито в самата гора. Смърчовете около езерото са толкова високи и го ограждат цялото. Там е изключително тихо и самото място излъчва спокойствие и красота.
Докато бяхме на екопътеката ту прикапваше дъжд – ту слънцето се показваше леко зад облаците. Това направи посещението ни още по-интересно – мрачното време допринесе за загадъчното настроение, а гледките се превърнаха в по-мистериозни и любопитни. А и кадрите се оказаха прекрасни.
След Мътното езеро пътеката продължава надолу – отново има стръмен участък, но той е кратък и се изминава бързо. Там се намира и „Лирата на Орфей“ – причудливите форми на дървото образуват копие на музикалния инструмент. Според мен това образувание е доста по-различимо, спрямо „Тронът на Евридика“, но е интересно да се видят и двете.
Пътеката прави кръг и излиза на кратък асфалтов път, който води отново до голямата поляна с манастира, откъдето започна и разходката ни.
На връщане не успяхме да минем през всички останали езера, но успяхме да се отбием до езеро Лагера. До него се стига продължавайки по пътя за хижа Смолянски езера. Езеро Лагера е най-голямо от групата Смолянски езера и е много красиво. Заобиколено от високи дървета от едната страна и широка поляна от другата – това го прави изключително приятно местенце за отдих след разходката.
Други любими местенца в Родопите:
- Село Гела – Енергийният център на Родопите
- Кръстова гора
- Белинташ
- Караджов камък
Вашият коментар