Вече не веднъж съм разказвала за любимите ми магични Родопи. Този път ще продължа поредицата с разказ за едно от най-красивите места, на които съм попадала. Къде? В Родопите, разбира се. Това е село Гела.

Село Гела се намира високо в Родопите – на цели 1500 метра надморска височина, в подножието на вр. Голям Перелик (2191), вр. Орфей (2188) и вр. Турлата (1825). Селото се намира на скромните 6 км от Широка Лъка и на 18 км от Пампорово. До там можете да стигнете по няколко различни маршрута, зависи от това коя е отправната ви точка.

Древната история на село Гела е скрита дори и в неговото име – то идва от митичното тракийско племе на бесите – известно като Свещениците. Основаването на селото се губи в древността, но е ясно, че е основано от траките. До селото има и тракийска крепост Градище.

Това малко селце е разположено в една от най-красивите части на Родопите. Толкова високо в планината, то сякаш е откъснато от останалия свят. Влезете ли веднъж в селото, определено няма да ви се тръгва от него.

Легенди

Има две основни легенди, свързани с историята на местността и селото. Първата е, че това е родното място на Орфей. Също така се счита, че той е слязъл да търси Евридика в близката пещера Дяволското гърло.

Втората легенда е свързана с края на Второто българско царство.

Тя гласи, че след заточението си в Бачковския манастир патриарх Евтимий е бил погребан на скришно място в местния манастир. Той е сринат през 17 век от османците. В началото на 20 век местните хора решават да построят църква на мястото на манастира и попадат на гроб, в който е погребан глава на православна църква – в седнала поза, със скиптър във формата на две змийски глави и златна огърлица. Старите хора казват, че родителите им са виждали скиптъра, преди да изчезне. Разкопките до църквата откриват празен гроб, в който може да се стои. Твърдението, че това е патриарх Евтимий, произтича от факта, че последният български патриарх не е погребан на мястото на заточението си, което е на 20 километра от Гела. Личността, намерена в гроба, според местните, е носела отличителните знаци на патриарсите.

През 1907 година Дафо Гогов Трендафилов купил от Солун и донесъл в селото книжка календар, написана на български език, в която се казвало (според устни предания), че преди 464 години в Родопите е имало голям манастир. През един есенен ден, при продължително биене на камбаната, за да се съберат хората от околните села в манастира, дошли еничарите заедно с вожда си, за да вземат ежегодния кръвен данък. Главатарят, който бил взет някога от този манастир, посегнал да вземе едно мъжко дете, но игуменът на манастира Агапий му викнал:

“ – Та на сестра си ли намери да вземеш детето…? Ей в тази света купел съм кръстил и тебе…!“

Обиден от това, че бил открит произходът му, предводителят на еничарите дал заповед манастирът да бъде изгорен и разрушен.

Така прекратил съществуването си този християнски храм в Западните Родопи, а жителите му били изклани. Столетия след това тези красиви места били лишени от човешко присъствие.

Легендата за Орфей

Орфей бил син на Калиопа и Еагър. Според митологията той бил най-добрият музикант и поет, чиито песни омагьосвали дивите зверове и карали дори скалите и дърветата да оживеят.

Когато Евридика – жената на Орфей, умряла след ухапване от змия, Орфей отишъл в подземния свят, за да си я върне. Легендите разказват, че мястото, където той отишъл, за да си върне Евридика е Дяволското Гърло (30 км от Гела). Неговите песни били толкова хубави, че Хадес най-накрая се съгласил Евридика да се завърне в живия свят.

Обаче Орфей трябвало да спази едно условие: да не обръща поглед назад, докато води Евридика нагоре.

И точно преди двамата да стигнат до горния свят, Орфей погледнал назад и Евридика потънала отново в подземния свят. Орфей бил неутешим при повторната загуба на жена си. Той избягвал компанията на жени и странял от обикновените човешки радости.

Група вакханки, поклоннички на Дионис, се натъкнали на Орфей един ден, докато той седял и свирил под едно дърво. Те го нападнали, замеряли го с камъни, дървета, и всичко друго до което могли да се докопат.

Обаче музиката на Орфей била толкова хубава, че омагьосала дори и неодушувените предмети, и всичко, което било запратено по него, не го удряло.

Най-накрая вакханките го нападнали със своите собствени ръце и го разкъсали на парчета. Главата на Орфей се понесла по течението на река Гела, като все още пеела и се спряла да почине едва на остров Лесбос.

Село Гела е познато и като един от трите най-големи енергийни центъра в Българя – наред с Рупите и Кръстова гора. Свежият планински въздух и уникалният вятър фион, идващ от Егейско море имат отрицателна йонизация, което прави престоя в Гела изключително благоприятен, особено за хората с болни бели дробове.

Село Гела носи уникално чувство на спокойствие, уединение и свързаност с природата, независимо от времето, в което сте там или компанията, с която сте. Цялостната енергия на мястото е различна и има способността да ви зареди само за няколко часа, прекарани там.

В село Гела не е нужно да се чудим какво да правим – там е нужно просто да бъдем. Спокойствието ще ви обземе още на влизане в селото и това ще продължи много след като дори сте го напуснали. Там е нужно просто да намерите удобно местенце, да се отпуснете и да се насладите на невероятната природа, която ви заобикаля. Дори аз бях изненадана от себе си, че предпочетох просто да се наслаждавам на времето си там, отколкото да обиколя близките забележителности.

Но ако все пак имате нужда от няколко идеи, с които да изпълните престоя си в Гела, аз препоръчвам:

Разходка без посока

Разходка из малкото тесни улички на селото и задължително по баирите нагоре и надолу е може би най-добре прекараното време в Гела. Енергията на всяко кътче от селото е силно осезаема и зареждаща, затова не е нужно да изпълвате времето си там с безброй активности, нужно е просто да се разходите.

Закуска с изглед

В Гела всяко място предоставя невероятна гледка, така че където и да изберете да изпиете сутрешното си кафе, няма да сбъркате. Подобен зареждащ старт на деня определено предразполага за още и още приключения на това невероятно място.

Пикник върху тревата

При толкова много прекрасни местенца е почти невъзможно да не ти сe прииска да седнеш върху тревата и просто да съзерцаваш гледката. Точно тогава е и перфектното време за следобеден пикник на усамотена зелена полянка с невероятна и неповторима обстановка.

Нощен изглед към звездите

Село Гела се намира на 1500 метра надморска височина и това го прави едно перфектно място за наблюдение на звездите при ясно време. Отново, където и да изберете да се насладите на нощния пейзаж, няма да сбъркате – всяка точка в селото е магична.

Някои от основните забележителности в или около селото

Тракийската крепост „Градище“

Параклиса „Св. Илия“

Византийската базилика

• 

• 

• 

Всяка година през лятото в селото се организира Национален фестивал на гайдите. Родопите са известни в световен мащаб като уникален център за гайдарите, а по време на фестивала в Гела, всички те могат да демонстрират своите умения пред над 10 000 души, дошли да се насладят на вълшебното звучене на гайдата.

Фестивалът на гайдата ежегодно привлича стотици български любители, туристи и професионалисти. Ако решите да посетите селото по това време, не пропускайте събитието, изпълнено с енергия и любов към музиката, планините и природата.