Из България
Дворец Врана – любима резиденция на българските царе

Дворец Врана – любима резиденция на българските царе

Не далеч от София се намира едно райско местенце за разходки през уикенда – дворец Врана. Там можете да прекарате цял ден в разходки по алеите, да се любувате на огромното разнообразие от биологични видове или да наблюдавате красивата архитектура.

Как да стигнем до двореца Врана?

Дворецът Врана се намира на няколко километра след края на София посока Бургас, точно преди самото начало на автомагистрала Тракия. До там можете да стигнете с кола, която да оставите на паркинга срещу сумата от 1 лев за кола. Благодарение на градския транспорт вече можете да стигнете и с автобусна линия №505, тя тръгва от спирка „Площад Орлов мост“ и се движи само събота и неделя, разписание можете да видите тук.

Дворецът Врана

Паркът към дворец Врана е отворен за посещения събота и неделя от 10:00 до 16:00 часа. Входната такса е 5 лева и е напълно оправдана – времето, прекарано там, е незабравимо.

Защо да го посетим?

Една част от живеещите в София дори не подозират за съществуването на парка, друга голяма част пък са чували за него, но никога не са го посещавали. Аз бях от втората група, знаех, че дворец „Врана“ се намира съвсем близо до София и тайничко си мечтаех да го посетя, но винаги не достигаше време или изскачаше нещо друго. До една събота, в която спонтанно реших, че мястото за деня ще бъде точно Парк-музей „Врана“ и никое друго.

По алеята на Парк-музей Врана

Прекрачих прага на парка около 14 часа и се опасявах, че времето до 16 няма да ми е достатъчно, за да се насладя на цялата красота. Влязох с огромни очаквания и на тръгване всички те бяха оправдани.

Разходката в парка започва по главната алея. Тя води от портите чак до самия дворец. Указателни табели водят посетителите и им показват най-интересните места за посещение наоколо. А те са няколко – самият дворец, вече изоставените конюшни, ботаническата част, езерото с лилиите и безкрайната гора.

Дворец Врана

Имотът включва парк от 950 декара, стопанство от 1000 декара и две сгради. Те са свързани с топла връзка и оформят дворцовия комплекс.

Историята разказва…

Днешният дворец е изграден на мястото на някогашния чифлик „Чардаклия“ – преди Освобождението това е бил чифликът на турския управител на София Осман паша. През 1879 г. хаджи Боне Петров наема имота от наследниците на пашата, а след това и го откупува от тях за сумата от 500 лири. Петров ипотекира имота пред БНБ заради финансови затруднения, а след това банката го обявява на търг. Д-р Никола Странски, придворният аптекар на княз Фердинанд I, купува имота за 56000 златни лева. Седмица по-късно Князът го откупува от него. През следващите години Фердинанд купува от местните селяни по няколко декара земя и така увеличава имота около първоначалния чифлик.

Дворец Врана

Първата сграда е завършена през 1904 година. Тя е проектирана от австрийския архитект Вулф и е планирана като двуетажна ловна хижа. Втората сграда – новия дворец, е построен между 1909 – 1912 година. Той е проектират от архитект Никола Лазаров. Закупуването на терените за оформянето на парка и стопанството, както и за строителството на двете сгради е финансирано с лични средства на Цар Фердинанд.

След като Фердинанд абдикира от трона през 1918 година, дворецът става собственост на Цар Борис III, а след неговата смърт през 1943 година – на Цар Симеон II.

Дворец Врана

През Втората световна война главната сграда на двореца е бомбардирана от съюзници, но след това е възстановена.

След премахването на монархията, в дворецът се настаняват представители на политическото и държавното ръководство на Народна Република България – Георги Димитров и Васил Коларов, а след това и Вълко Червенков. След края на комунизма дворецът „Врана“ е върнат на Цар Симеон II и сестра му Мария Луиза Българска. През 1998 година Цар Симеон II дарява парка на Община София с условието да бъде отворен за посетители.

Есенен прозорец

Обликът на двореца е интерпретация на византийска архитектура с възрожденски манастирски мотиви. Едни от най-големите забележителности на двореца са таван от дърворезба, дело на дебърските майстори Филипови, позлатена дъбова ламперия и керамични изделия „Делфтвере“. Вътрешните колони са изработени по прочита италианска техника наречена стуко. В двореца също така има и все още работещ стар асансьор „Шиндлер“.

Парк-музей Врана

За съжаление в момента дворецът не е отворен за посетители. Тече реставрация и е обещано, че той ще бъде отворен, но не се знае кога. Докато чакаме да разгледаме всички отвътре, можем да си създадем някаква представа като проучим как е изглеждал той. На първия етаж на двореца се е намирал кабинетът на Царя, Приемният салон, Старобългарската стая, Карелската столова, Чайната, Овалната трапезария и Големият салон. Подробен опис на имуществото разкрива още какви вещи е имало в двореца по царско време. 282 картини, 128 килима и десетки мебели в различни европейски и български стилове са само част от нещата, които са красили царските помещения.

Първата птица, която кацне на покрива…

Цар Фердинанд е известен със своята страст към ботаниката и орнитологията. Точно така идва и самото име на двореца – Фердинанд решава да даде ново име на чифлика според първата птица, която кацне на покрива му. Не една, а цяло ято врани кацат там и оттогава дворецът носи именно това наименование – дворец „Врана“.

Парк-музей Врана

Богатството на растителни видове в парка към двореца също се дължи на страстта на царя. Докато паркът е бил в строеж специално за него са донесени растителни и животински видове от цял свят, които да превърнат имението в една истинска царска резиденция. Днес в парка можете да откриете 821 дървесни, храстови и тревисти вида. Някои от тях са изключително редки и не могат да се видят на друго място у нас. Смята се, че точно голямата ботаническа разновидност в парка е най-голямото богатство на мястото.

Парк-музей Врана

Ако и вие се интересувате от ботаника ще различите изключително много и интересни видове. Ако ли не, точно като мен, информационните табели, поставени из парка, дават информация за наименованията и характеристиките на различните растения.

Парк-музей Врана

1 thought on “Дворец Врана – любима резиденция на българските царе

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *