Всяка година издателска къща „Хермес” организира Дни на българската книга между 11 и 24 май, инициатива, посветена на българските автори и литература. Тези дати не са случайно избрани, 11 май – Деня на светите братя Кирил и Методий и 24 май – Деня на българската просвета и култура. Тази кампания включва множество изненади за читателите, почитатели на българските книги, а тази година има и специална промоция – 150 книги на издателството с 40% отстъпка в електронната книжарница „Хермес” за периода на кампанията.

Между тези две дати издателство „Хермес” представи и две нови книги на български автори – „Мир на кумирите ни“ от Георги Мишев, която излезе на 12 май, както и „Безмълвие“ от Неда Антонова, която излезе на 19 май.

Тази година и аз се включвам в кампанията на ИК „Хермес” с едно ревю на, както се оказва, книга, която влиза в списъка ми с любими. Книгата, разбира се, обхваща темата за пътуването. Но не само това. Тази книга се оказва толкова повече, отколкото очаквах, че съм безкрайно изненадана и щастлива, че избрах точно нея.

Ивинела Самуилова е богослов по образование, пътешественик по душа и невероятен автор. „Пътеписи за душата на България“ е първата й книга, която хващам в ръцете си, но със сигурност не и последната. Дори си набелязах следващата още докато четях тази. Това е майсторство.

Ивинела Самуилова е един от най-популярните и обичани съвременни български автори. Романите „Животът може да е чудо“ и „Къде отиваш, пътнико?“ печелят първо и второ място в националния конкурс „Книгата, която ме вдъхновява“. „Жената, която търсеше любовта“ е удостоен с приза „Носител на всенародната любов“ в конкурса „Копнеж по човечни книги“.

„Гатанки от небето“ заема четвърто място в литературната надпревара „Любима книга на България“ за 2015 г., а романът „Бабо, разкажи ми спомен“ е избран от читателите за „Любима книга на България“ за 2016 г. В края на 2017 г. Ивинела Самуилова е отличена от Столична библиотека като един от петимата най-четени български автори.

„Пътеписи за душата на България” излиза през 2019 г. след възторжения прием на книгата „Бабо, разкажи ми спомен” от 2016 г. Въпреки че книгата е различна по жанр от досегашните книги на авторката, събраните в нея истории от местата и хората на България сякаш са точно това, от което читателите имат нужда – различен поглед върху темата за традициите и страната ни.

„Пътеписи за душата на България“ не е пътеводител. По-точно не е само пътеводител, както казва самата авторка. Това са разкази за места из нашата родина, написани с любов, случки, преживени в сърцето, а не само на листа. А всички герои в тези истории, намиращи се в най-различни краища на страната ни, са душата – душата тази книга, както и душата на България. „Душата на едно място не е в обектите от туристическите справочници, а в духовното съдържание, което посетителят отнася със себе си“ – с това започва тази книга, а завършва с една мечта за пътуване. Пътуване из България, из природата на родината ни, пътуване назад във времето, към историята, към забравените светове или към по-малко познатите, към хората, живеещи далеч от големия град, чието ежедневие за много от нас е непознато. Пътуване към самите себе.

Героите на този прекрасен сборник с разкази са самата Ивинела Самуилова, нейният спътник в живота (хаймана, както самата авторка казва), Венци и, разбира се, всички хора, с които двамата се срещат по пътя на тази книга. С всеки разказ техните истории стават наши истории, уникалното перо на авторката ни позволява да ги съпреживеем по най-добрия начин.

„Пътеписи за душата на България” съдържа 15 текста, разкази за различни, малко известни туристически дестинации у нас. Всяка история, преживяна и по-късно разказана от авторката, представлява едно „поетично преживяване на природата”, с което сякаш ни пренася в някой необикновен, непознат свят, свят от приказките. Но това е само докато осъзнаем, че всяко местенце от книгата всъщност се намира в България (освен в разказа за Егейска и Вардарска Македония – История за душата на една изгубена България).

До всяко място от книгата, до всяка тучна поляна, всяка спомената църка, всяка красива река и дори до всяка купа сено, спомената в разказите, може да се стигне само за няколко часа път с кола от София (всъщност от всяка точка на страната). А освен идеи за нови преживявания на невероятни места, в разказите си Ивинела Самуилова споделя и някоя и друга интересна рецепта за традиционно местно ястие, препоръки и съвети за приятни места за настаняване, както и няколко красиви текстове, молитви или лични редове. Всъщност най-важната част от книгата са човешките истории. Всеки човек, с който дори и задочно ни запознава авторката, има своята история и тя сякаш се превръща в центъра на конкретното място и на конкретния разказ. Докато чета имам чувството, че лично разговарям с баба Катя от село Делчево, с Вера, хазяйката от Северното Черноморие, и дори със семейството, което държи ферма за охлюви в Българево, чиито имена дори не знам. Някаква притегателна сила ме въвлича във всеки един разказ по отделно и сякаш успявам да го преживея заедно с авторката, докато си стоя и чета на леглото вкъщи или на терасата.

Единственото нещо, което отчитам като минус в книгата, са снимките. Не, не това, че в книгата има снимки, а точно обратното. Иска ми се да има повече, искам да видя всяко едно място, споменато в разказите, всеки един човек, за който е казана дори само една дума, всяка поляна, всяка красива гледка и всеки непознат път. Затова пък вместо да ги виждам, на мен, а и на всички читатели, ни остава възможността да си представяме всички картини в ума си, докато някой ден не се озовем и ние там.