Открихме ли чудовището? Едно спонтанно, но дългоочаквано пътешествие до Лох Нес

Звучи противоречиво, но това пътуване бе една сбъдната мечта, породила се преди много време и по-точно преди 15 години. Бях на 8, в час по английски. Дори не помня каква беше поставената задача, това, което помня обаче, е че бях запозната с това магическо място и моментално бях привлечена от него и мистиката му.

Близо 10 години по-късно съдбата (или каквато и да е друга сила) ме отведе в Шотландия и я направи мой дом за следващите 4 години, в които, поради една или друга причина, все не успявах да намеря време, за да посетя така мечтаната дестинация.

Един ден в последната седмица от моя престой там си казах: Мамка му, няма да си го простя ако не отида сега! Остават ми по-малко от 7 дни в тази държава, трябва да намеря начин да стигна до там!” Направих си кафе, запретнах ръкави и започнах да търся екскурзии. За мой късмет, а може би си беше предопределено, аз успях да намеря еднодневна екскурзия до Лох Нес, която се състоеше след 3 дни. Без да се замислям купих 2 ваучера.

Екскурзията беше групова. В рамките на 12 часа пътуваш на север, разглеждаш 5 други езера и се любуваш на природата на Шотландия. Цената на ваучера беше около 50 паунда на човек, закупени от Get your guide.

Денят на екскурзията настъпи. Точно в 8:00 автобусът потегляше. Всичко беше изчислено до последната минута. Нямаше начин да пропусна това пътуване. Все ми казваха, че ако планирам прекалено много, шансът ми за провал е по-голям. Инатата аз обаче не вярвах, докато за малко не ми се случи. Бях толкова развълнувана, че дори не бях забелязала променената начална точка.  Стигнахме 10 минути по-рано… но на грешното място! Знаете ли как се спринтира по баирите на Глазгоу в 7:50 сутринта, докато дъждът вали право в очите ти? В този момент разбрах, че това пътешествие ще се превърне в едно от любимите ми. За мой късмет не бяхме последните качили се в автобуса. След като най-накрая успяхме да се доберем до местата си и да се настаним удобно, автобусът потегли. Това е! Предстои ми да сбъдна една своя мечта! Няма да лъжа, тайничко се надявах да видя страховитото чудовище от Лох Нес. Отдалеч, разбира се!

Първа спирка: Езерото Лох Ломонд

Както вече казах, денят беше дъждовен – нещо нормално за Шотландия. Но това беше първият път, в който се зарадвах на дъжда и на мъглата там. На техния фон езерото изглеждаше като извадено от филм! Никога не бях виждала нещо толкова сиво и мрачно, но в същото време красиво и мистично. Нямахме много време, а аз исках да запечатам момента, затова се захванахме да направим една бърза фотосесия.

Областта е известна със своите езера. Не мога да наименувам всички поотделно, защото са наистина много. По пътя си видяхме поне 5. Лох Ломонд е едно от най-впечатляващите, тъй като е дълго повече от 38 километра и е едно от най-големите във Великобритания. При един чудесен слънчев ден може да се насладите на пикник, различни спортове, фестивали, разходки по хълмовете и какво ли още не. Нашето време обаче стигаше само за едно надзърване на езерото от кея и няколко снимки.

Втора спирка: Долината Гленко и трите сестри

Това е една от задължителните спирки по пътя за севера или Тhe Scottish Highlands. Планината Гленко е известна с това, че на 13 февруари 1692 година там има клане, в което 38 мъже от клана МакДоналд са убити от държавните сили.

Тази част на Шотландия е изпълнена с хълмове и водопади. Оттам идва и наименованието “трите сестри”. Трите сестри са три еднакви хълма, издигащи се един до друг разположени в долината Глен. И тук престоят е кратък и съпроводен от бързи снимки, които да увековечат момента.

Трета спирка: Форт Уилям и Спийн Бридж

Вече е обяд, всички сме прегладнели и спирката ни е точно с такава цел. Обяд, чай, кафе, а в моя случай и още малко снимки. Минаваме покрай Форт Уилям – малко, но много красиво градче. Любуваме се на езерото пълно с лодки. На 9 мили от него се намира и Спийн Бридж, селце със само 540 души. Хапваме на крак и решаваме да обиколим и разгледаме колкото се може повече. На пръв поглед не е нищо особено, но спокойствието и природата го правят наистина приятно и забележително място, а през лятото, при хубаво време, е чудесно място за отдих и разходки.

Аз обаче нямам търпение и тръпна в очакване да се качим отново на автобуса  и да потеглим към крайната ни дестинация – Лох Нес. През обсипания с капчици дъжд прозорец правим бързи снимки на още няколко забележителности и след около час вече сме там.

Финална спирка: Замъкът Уркухарт и езерото Лох Нес

Дългоочакваната обиколка започва от Замъка Уркухарт или по-скоро от това, което е останало от него. Той е един от най-големите замъци в Шотландия, издигнат през XIII век. Изиграл е важна роля при битките за независимостта на Шотландия през XIV век. Многократно е бил нападан и разрушаван, а после укрепван отново, докато не се разпада частично през 1692 година. През XX век става паметник, отваря вратите си за посетители от близо и далеч и се превръща в една от най-големите забележителности на Шотландия.

Запътвайки се към замъка ще видите пред себе си нещо високо и чудато. Това е обсадна машина използвана през Средновековието и се нарича требушет. Следвайки пътечката надолу стигате до портала. Препоръчвам ви да имате търпение и да се изкачите нагоре по стръмните стълби на кулата. Там ще видите затворническа килия, цитаделата, както и невероятната гледка към езерото, която се открива пред вас!

Може да слезете и по-надолу до брега на езерото и да си „откраднете” камъче за спомен. Година по-късно моето стои все още в десния джоб на розовия дъждобран, с който пътувах тогава. Всеки път, когато го нося, пъхна ръката си в джоба и докосна камъчето, то ме отвежда отново на онова магично място.

След обиколката на замъка имахме опция за пътуване с корабче из езерото. Почти съм сигурна, че бях най-нетърпелива от всички и се записах първа. Нито мъглата, нито дъжда можеха да ме спрат да изпитам това чувство, в което се намираш по средата на езерото и потъваш в красотата му. Нещо неописуемо! Лох Нес е с дължина 37 км, 1,5 км широко и с площ близо 56,4 квадратни километра. Заради голямата дълбочина езерото е и най-големият сладководен басейн във Великобритания.

Сигурна съм, че всички сте чували за него и легендата, която то носи за страховитото чудовище Неси, което живее в тъмните и дълбоки води на езерото.

Първото споменаване на Неси е през 565 г., от монах, който твърди, че е нападнат от него. Съвременният интерес към чудовището датира от 1933 г., когато няколко души уверяват, че са го виждали. Засега няма сигурни данни, относно това съществува ли реално това животно или не. Според една от версиите Неси е воден динозавър. Други предположения са, че Неси е гигантска змиорка или есетра, както и че може да е примитивно китообразно с дълга шия или огромен тюлен; според други то не е отделно животно, а плътен пасаж риби, който изглежда и се движи, като грамаден звяр.

Има много сведения за това, че Неси наистина съществува, хора са го виждали и дори снимали. Макар и това да не е официално доказано, аз вярвам, че в дълбините на Лох Нес има, или е имало, нещо, което се крие. Това мое вярване определено успя да направи качването ми на корабчето една идея по-страховито, отколкото трябваше да е. Пътешествието ни се състоя на 4 август 2019 година. Близо година по-късно се натъкнах на множество статии, че точно в този период е имало хора, които твърдят, че са успели да видят Неси. Имало е и обстойно проучване на района, което обаче не потвърждава твърденията на туристите.

И аз не успях да го зърна. Но усещането за неговото съществуване си остава в мен.

След няколко вълшебни часа из водите и бреговете на Лох Нес беше време да се връщаме обратно. Най-накрая успях да се отпусна, да събера мислите си и да осъзная, че в този ден една от детските ми мечти се бе превърнала в реалност!


Петя Плачкова е радиоводещ, подкастър и любител пътешественик. Слушайте нейния подкаст „Сладко или солено“ в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts! https://sladkoilisoleno.wixsite.com/podcast

Petya Plachkova

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top