В дни като тези, в които листата бавно падат от дърветата, докато времето минава по-бързо, отколкото ни се иска, докато мракът започва да настъпва все по-рано, аз съм застинала на едно място. На едно място, много по-далеч, отколкото тук и сега. В Париж.

Вдъхновена от скорошни разговори за вече изминали пътувания, емоции и свобода на духа, тогава, когато още всичко беше различно, реших да напиша този текст, с който да си припомня любимо място.

Пътувахме и се смеехме, изучавахме света и научавахме нови неща, без да се страхуваме и без да се съобразяваме с нищо друго, освен със самите нас.

Вдъхновена и от скорошната вълна на видеа, снимки и текстове за един град, който винаги е стоял малко по-напред пред другите. Вдъхновена от вече комерсиалния сериал на Netflix, който, признавам си, изгледах за една вечер. И накрая, вдъхновена от една конкретна снимка, която открих съвсем случайно на компютъра ми, направена преди точно три години на това прекрасно място. Париж.

Да ти липсва Париж е едно особено чувство на носталгия по толкова много различни неща.

Баретите, багетите, сиренето, виното, изкуството и архитектурата. Любовта. Париж е всичко това и още толкова много. Няма как да не ми липсва, особено в моменти като този, в който носталгията се намества в ежедневието ни съвсем спокойно за пореден път.

Всеки си спомня (или си мечтае) за Париж с различни чувства в сърцето си, но съм сигурна, че във всеки има поне по мъничко любов за този паметен град. А аз? Аз си спомням за Париж с много носталгия по отминалите времена, с много тъга и още повече любов.

Спомням си колко мрачно беше, когато кацнах в Париж. Само че в душата ми грееше слънце. Толкова бях мечтала, толкова бях слушала и чела за това място, а сега, най-сетне, вече съм тук! Чувството, когато след толкова много време сбъднеш точно Париж, е неописуемо.

Мястото е единствено и за просто трябва да си там, за да усетиш магията на целия град. Т

рудно ми е да разкажа престоя си там. Макар, че имаше и неща, които не ме впечатлиха, както и такива, които определено не ми харесаха, в момента мога да напиша единствено доброто, защото всичко лошо за този град се забравя бързо.

Спомням си, че усетих духа на Париж по време на една вечерна разходка по малките улички около Айфеловата кула. Някъде в страни звучеше песен на Jacob Banks, песента беше на английски, но толкова добре си пасваше с цялата обстановка, че моментално се превърна в саундтрак на цялото ми пътуване.

От този момент Париж се превърна в любов.

Разходките край Сена, малките улички около Айфеловата кула, безкрайните градини и красивите фонтани, малките апартаменти и тесните стълби, всичко това е част от енергията на града, която е несравнима с никоя друга. Чувството Париж е навсякъде.

За да усетим духа на града ни трябва толкова малко. Да се разходим пеша в някой от централните окръзи или да се повозим на корабче по Сена. Да минем (поне) веднъж по някой от култовите за града мостове – например Pont Alexandre III. Да си направим пикник пред най-разпознаваемата гледка – Айфеловата кула и да задължително да опитаме истинското френско синьо сирене. Да наблюдаваме как е устроен града от върха на Триумфалната арка. Да изкачим всички стъпала до базиликата Сакре Кьор. Да пием много вино или пък да пием много кафе. Да опитаме макароните от Ladurée. Да се изгубим между изкуството в Лувъра или в някой от другите музеи на Париж.

И още толкова много действия или просто гледки, които да ни накарат да се почувстваме като неизменна част от Града на светлината.

Сбогувах се с Париж в една късна и много студена вечер, след посещението ми в Нотр Дам. Последва дълга разходка в тъмното, по време на която зърнах за последно няколко гледки, които за толкова кратко ми станаха толкова любими.

Полетът към София на следващата сутрин беше рано, събуждането и първото кафе – още по-рано.

Париж отново ме изпрати с много мрачно време и ситен дъждец. В автобуса по пътя към летището видях за последно символа на града гордо да се перчи между по-ниски сгради. Обърнах се и си пожелах някога отново да се върна към този град и към това чувство.

---

Вижте още няколко прекрасни места, които са останали в сърцето ми, ТУК, ТУК и ТУК.