Пътуването ни до Кръстова гора беше част от известната Родопска триада – Кръстова гора, Караджов камък и Белинташ, която решихме да обиколим през последните топли месеци на 2019 година. Въпреки това интересът ми към това място се породи още докато бях съвсем малка, чувайки историите и легендите, които се носят за местността.

Кръстова гора е едно магично и свято място за всички вярващи. Местността е известна с намиращото се там християнско светилище на връх Кръста. В момента то е християнски поклоннически център, който е придобил международна известност.

Кръстова гора се намира в Средните Родопи, най-южната част на област Пловдив, на територията на общините Лъки и Асеновград, между селата Белица и Мостово. От София разстоянието е 210 км. Пътят минава през Пловдив и Асеновград, а след това се отбива към Смолян. След още 40 километра по пътя ще започнат указателните табели, които безпроблемно ще ви отведат до самата Кръстова гора. Пътят е асфалтиран и в добро състояние, но на места с много остри завои.

Точно преди комплекса се извисява висока арка, която посреща пристигащите. Зад нея се намира и святата Кръстова гора. Мога да кажа, че енергията на това място е осезаема. Всички, посетили комплекса, потвърждават силната емоция, която се усеща още с влизането през арката. Спокойствие обхваща всички сетива и успокоява всички минали тревоги, които остават някъде по пътя.

Манастирът е построен още през XVII век и е бил известен с названието Троицкия. Днес там има изградени две църкви – „Покров на Света Богородица“ и „Света Троица“, и 12 манастира. Освен това комплексът разполага и със 120 места за всички, които желаят да пренощуват там. Някои поклонници предпочитат да нощуват и в палатки под звездите.

В началото на комплекса пред очите ни се извисява църквата „Покров на Пресвета Богородица“, извисена на върха на няколко десетки стъпала. Тя е изградена още през 1995 г. Отстрани покрай църквата тръгва алея, която води до големия метален кръст, подарен от цар Борис III през 1936 г. И от двете страни на алеята са подредени няколко параклиса, които са посветени на 12-те апостола. Можете да влезете във всеки един от тях.

В другата посока от алеята с параклисите и големия метален кръст се намира аязмото. Твърди се, че то е свещено и лековито.

Преданието

През 1933 г. в село Борово пристигнал Йордан Стойчев Дрянков. Той е роден в село Ковачевица, Гоцеделчевско, и още от детинство се отличавал с голяма религиозност. Йордан се отказал от светски изгоди и земно благополучие, бил беден, извънредно скромен и честен човек, готов да понася всякакви унижения заради Христа. Понякога се държал странно и непонятно за околните, сякаш юродствал. Йорданчо, както го наричали всички, понякога получавал видения. За едно от тях ­ явяването на кръст на небето ­ известява цар Борис III, с когото се познавал лично.

След една нощ, прекарана на връх Кръстов, му била открита историята на мястото. На този връх се издигал голям манастир, в който се пазела частица от Кръста Господен. Преди това тази частица, която била прикрепена към кръст или от нея бил направен кръст, се съхранявала в Истанбул в султанската съкровищница. Но руският цар (не се сочи името му) научил за това и изпратил пратеници с богати дарове за султана, като им поръчал: “Като поиска султанът и той да ви даде подаръци за мене, вие му кажете, че вашият цар не иска нищо друго, освен дървения кръст, който е научил, че се пази в съкровищницата ви.” Пратениците изпълнили поръката на царя и султанът им дал искания кръст. Но майката на султана, като научила за това, му рекла: “Какво си направил? Знаеш ли, че този кръст крепеше властта и силата ти? Пусни потери да хванат пратениците и си го вземи.”

Султанът изпратил хора, но те не могли да хванат пратениците, защото, като узнали, че ги търсят, не се върнали по пътя, по който дошли, а се отправили към Средните Родопи. В манастира на връх Кръстов русите предали на монасите кръста и заминали за Русия, като мислели, може би, по-късно да дойдат и да го вземат. Но не след дълго манастирът бил нападнат от турците и разрушен до основи, а монасите избити. Те успели обаче да скрият кръста в подземното манастирско скривалище. Йорданчо съобщил още, че му било казано да направи и постави висок метален кръст в знак на това, че там има частица от Кръста Господен.

След случилото се в Борово Йордан Стойчев отново се явил при цар Борис III и му разказал всичко. По това време при царя се намирал запасният подполковник Величков, който заявил, че на него Бог му открил как трябва да изглежда металният кръст и къде да бъде отлят. Така било решено да се отлее 66-килограмов кръст, като разходите по изработването му били поделени между цар Борис III и подполковник Величков.

 На 1 май 1936 г. металният кръст е донесен от Йорданчо и подполковник Величков на връх Кръстов, където в присъствието на цялото село Борово е бетониран на източното възвишение на върха и осветен от свещеник Петър Василев Кошелев. В края на водосвета на менчето със светена вода кацнало бяло гълъбче, което след това литнало към западното възвишение на връх Кръстов. Йордан Стойчев посочил гълъба и казал на хората да го последват, защото той ще им покаже къде се е намирало старото манастирско аязмо. Гълъбът кацнал на една скала, в долната част на която след разчистването на натрупаните камъни бликнала вода.

Йордан Стойчев изчезва и около 1960 г. мъченически умира в Ловешкия лагер, като жив е закопан до главата в пръст. Животът му остава не-проучен и около него продължават да съществуват много неясноти и загадки.

Част от посетителите на това свято място твърдят, че всяка вечер след литургиите на небето над Кръстова гора се появява огромно разпятие, което напомня на сияние. Смята се, че кръстът зарежда с голяма енергия всеки, който се моли на това място.

Всяка година на Кръстовден вярващите отнасят със себе си по едно камъче от околността. А според легендата на всяко камъче, намерено на Кръстова гора, има изобразено малко кръстче.

След посещението си на Кръстова гора силно препоръчвам да посетите и остатъка от свещения триъгълник – Караджов камък и Белинташ.