Халщат е едно малко чаровно алпийско градче. То се намира в района Залцкамергут, Горна Австрия, на брега на едноименното езеро (Hallstätter See), пред огромния глетчер Дахщайн.

Халщат често се определя като цветен, привлекателен интересен и… недостъпен. Това не е съвсем така. Всъщност да се стигне до там би могло да бъде доста трудно и времеемко преживяване, но не и невъзможно. Има няколко начина, които да ви заведат до Халщат, и те са следните: 

Не можете да чете сега? Запазете статията в Pinterest за по-късно!

До Халщат с кола

Ако пътувате с кола из Австрия то Халщат е задължителна отбивка по пътя ви. Иначе пътят до там би бил доста сложен и дори дълъг. Въпреки това пак е постижим.

Най-лесния начин да стигнете до Халщат е с кола. Градът се намира най-близо до Залцбург. Ако сте отседнали в Залцбург, пътят ви до там ще бъде кратък – по-малко от час и половина.

От Виена обаче пътят до Халщат е почти 4 часа с кола и е повече от 280 км в посока. Въпреки дългия път обаче, с кола определено е най-удобният начин да се стигне до там. Освен това по пътя могат да се видят и други интересни забележителности или още от красивите езера на Австрия.

В Халщат има само 4 обособени паркинга и на всеки от тях пише оставащите свободни места. Рано сутринта има повече свободни места, защото повечето хора пътуват от далеч.

Имайте предвид, че в периода от май до октомври движението на автомобили в града е забранено между 10 и 17 часа. Това не представлява проблем за повечето хора, защото градчето е малко и отнема около час да стигнеш от край до край.

 В Халщат няма градски транспорт, но той не е необходим.

Пътуване с автобус

С автобус до Халщат можете да стигнете от Залцбург. На ден тръгват няколко автобуса, които могат да ви оставят там.

От Виена обаче директен автобус няма. По-удобно би било да наемете кола или да се качите на влака. Другият вариант е да стигнете до Залцбург и да се прикачите на автобус там. Този вариант обаче също отнема много време и би бил много уморителен.

Пътуване с влак

Влаковете за Халщат тръгват от гарата на Attnang-Puchheim, Bahnhof. Този от Залцбург за Халщат не прави изключение, което означава, че можете да хванете влак от града, но ще имате едно прекачване. Обикновено времето за придвижване е между 2:30 до 3 часа, в зависимост от връзката ви.

От Виена пътят отново е по-дълъг и може да бъде обвързан с повече от едно прекачвания. Освен това ще отнеме около 4 часа. Билетите за влака могат да се окажат доста скъпи, особено ако оставите купуването им за последния момент, както направих аз. Ако планирате пътуване до Халщат, обмислете опциите си за придвижване от рано и купете билетите си поне месец преди това.

Въпреки това и влаковете си имат своя чар и могат да направят пътуването малко по-приятно. По време на пътя се откриват някои невероятни гледки, които не могат да бъдат лесно видяни по друг начин.

Лодката Стефани

Всъщност железопътната гара на Халщат се намира горе на хълма, а градът – долу в низината, от другата страна на езерото. Единственият начин да прекосите езерото е на лодка. А там се намира не коя да е, а именно лодката Стефани. 

Графикът на Стефани е съобразен с разписанието на влаковете, пристигащи на гарата. Тя тръгва в рамките на няколко минути след пристигането на влака, след като всички пътници се спуснат до нея. Билетът за лодката е 3 евро. Пътят през езерото до Халщат отнема около 10 минути, но те са изпълнени с невероятни гледки към града. Дори да не стигнете до Халщат с влак, обмислете идеята да се повозите на Лодката Стефани, само за да добиете една различна перспектива към града. 

Последният курс на Стефани тръгва от Халщат към гарата Халщат около 18 часа, затова е добре предварително да планирате деня си и да се съобразите с графика й, така че да успеете да сте там на време.

Колко време да прекараме в Халщат?

Халщат е малко градче, по-малко от 60 кв м дори. За да го обиколите обстойно и да разгледате всички интересни места, ще са ви нужни не повече от 6-7 часа. 

Един ден там би бил едно незабравимо приключение, изпълнено с красота, гледки и вълшебно усещане. 

Ако искате да прекарате повече време там, то Халщат предлага невероятни хотели и къщи за гости. По този начин бихте могли да се насладите на спокойното ежедневие в града, да изпиете кафето си с гледка към езерото, да правите следобедни разходки по калдаръмените улички и да се наслаждавате на австрийската кухня.

На прибиране

Прибирането от Халщат до началната ви точка или там, където сте отседнали, може да се окаже малко по-трудно от идването. Железопътната линия, която минава през Халщат, е само една и влаковете се движат в една посока. Това означава, че пътят ви може и да се удължи. Имайте го предвид и предварително сравнете всички билети за влаковете, които трябва да хванете.

Сторитайм или как се изгубих на непозната австрийска гара

След като лодката Стефани ме остави на другия край на езерото и се сбогувах с Халщат, изкачих хълма, за да стигна до гарата. Там, с всички други туристи, тъжни, че си тръгват от това място, започнахме нетърпеливо да се оглеждаме за влака. Започваше да вали, а малката гара не можеше да побере повече от 10 човека, особено в ковид времена. 

Щом влакът спря на гарата, всички си отдъхнаха с облекчение. Само че за малко. Следващия влак хванах на косъм. Щом успях да го хвана, мислих си, въпреки закъснението на първия, значи и той закъсняваше. Ден на закъснения в Австрия. Само че, когато гониш няколко връзки и единственото, което разбираш по таблата на гарите, е часа, то приключението не е много забавно. В крайна сметка часът на тръгване на третия и последен за вечерта влак – влакът ми до Виена, отмина още, докато бях във втория. Машинистът съобщи нещо по радиостанцията, но то си остана неразбрано във въздуха. 

Във влака следвах две азиатки с искрящо зелени маски, които бях видяла още сутринта на гарата във Виена. Знаех, че и те се прибират там. Когато слязохме на гарата, обозначена на билета, всичко беше пусто. Само няколко познати лица, с които се разминавахме цял ден в Халщат. Не съм сама, но това не значи, че съм на правилното място. Попитах минувач, а той ми каза, че последният влак за Виена е минал малко по-рано. Ей сега стана лошо. Всички се озъртахме и не знаехме какво да правим. Аз дори не знаех къде се намирам, беше тъмно и студено, а единственото, което исках, беше да се прибера в топлата квартира.

Съобщиха нещо по радиостанцията, но то отново остана неразбрано за мен. “Ще се приберем” – казаха момиче и момче, близо до мен. Отидох до тях и попитах какво става. “Ще се приберем” –  повтаряха само това. Друг влак щеше да дойде, който да отведе всички закъснели пътници за Виена. Така и не разбрах как стана всичко, но се прибрах в квартирата два часа по-късно от очакваното, мокра, премръзнала, но с прекрасни топли спомени от един незабравим ден.

И ако единият влак не дойде, почакай, винаги ще има друг.