По света
Зимна приказка в Халщат

Зимна приказка в Халщат

Сгушено между Залцбург и Грац, в района Залцкамергут, Горна Австрия, се намира градчето Халщат. То е разположено на едноименното езеро (Hallstätter See), а високите хълмове рисуват красиви гледки за фон.

Разбира се, когато потвърдих екскурзията си до Виена, знаех, че на всяка цена трябва да намеря начин да стигна и до Халщат.

Развръзката: цената определено беше висока, но си струваше абсолютно всяко усилие, за да стигна до там. И до днес това е едно от любимите ми места и завинаги ще си спомням за този мрачен, но красив ден в Халщат. Продължете да четете за цялата история.

Не можете да чете сега? Запазете статията в Pinterest за по-късно!

Зимна приказка в Халщат

Има няколко начина да посетите Халщат.

Ако тръгвате от Виена – с кола, с влак или с автобус през Залцбург. Аз избрах може би най-трудния вариант от всички – с влак. За да стигна до Халщат смених два влака и пътувах около 3 часа в посока. За да се върна обаче смених 3 влака, а никой от тях не се движеше по разписание.

Струваше ли си цялото това лутане по австрийските влакове и гари?

Абсолютно! Халщат е едно от любимите ми преживявания и до днес. Определено мога да кажа, че времето, парите и усилията, за да се стигне до това малко закътано градче си струват и всеки, който има възможност, трябва да го посети.

Лодката Стефани, която кръстосва езерото Халщат всеки ден

Слизайки от влака на гарата в Халщат си спомних какво бях чела в интернет няколко дни преди това. Пътуването все още не приключва. Всъщност железопътната линия (тя е само една и влаковете се движат само в една посока) се намира горе на хълма. Долу в низината е и езерото Халщат, а градът се намира от другата му страна. Това означава, че след пътуването с влак, се качвам на лодка. Тя струва 3 евро и отнема само няколко минути, докато прекоси езерото. От нея вече могат да се видят първите красиви гледки към града.

След като слезеш от лодката...

Халщат се смята за едно от най-старите все още обитавани селища в Европа. Днес то е в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Още със слизането ми от лодката виждам защо това е така. Тук на където и да се обърнеш – все гледка. Толкова е красиво, че всяка снимка е готова да се превърне в картичка, която да разпратиш на всичките си роднини. Всяко местенце е изпипано до най-малкия детайл. Не мога да спра да се прехласвам по всичко, което видя, а още не са минали и 10 минути от престоя ми там.

По улиците на Халщат

Преди да тръгна на разходка из града, влизам в малко заведение за топла чаша кафе и бърз план на днешния ден. Мястото се казва Cafe Bäckerei Konditorei Maislinger, а вътре предлагат вкусно кафе и още по-вкусни типични австрийски закуски, бисквитки, сладкиши и всичко, за което се сещате.

Там с изненада срещам Петя – съгражданка и съименничка, която разпознава, че съм българка, по акцента и по голямото ми колебание на витрината със сладкишите. Оказва се, че тя живее в района от дълги години и работи в Халщат. Разказва ми набързо историята на града. Много по-интересно е да я чуеш от някого, за когото този град означава нещо, отколкото просто да четеш Уикипедия и ревюта в сайтовете. След като си взимам и втори сладкиш и си разменям още няколко думи с Петя, решавам, че е време да потеглям.

Халщат

Главната ми цел за деня е най-разпознаваемата гледка в Халщат, тази, която повечето хора търсят и тази, за която повечето се сещат, когато чуят името на града. Въпреки това не поемам направо на там, вместо това тръгвам навътре в града, където туристите намаляват все повече. Там се намират и къщите на местните, вили и няколко къщи за гости. Районът е изключително спокоен и тих, особено приятен за разходка. Въпреки това, имайте предвид, че това са къщи на хора, който се разминават със стотици, ако не и хиляди туристи, ежедневно. Ако решите да разгледате и тази част на града, направете го с уважение към хората, които живеят там, и тяхната собственост.

Тихата част на града

След краткото ми отклонение тръгвам към центъра на града. Той представлява малко цветно площадче с няколко магазинчета и кафенета. Там са и повечето туристи, обикалят магазините, пият кафе, похапват австрийски вкусотии. По крайезерната улица има висока ограда, но на места може да се слезе почти до самото езеро. Ако сте в достатъчно търпеливи, лебедите със сигурност ще дойдат да ви навестят поне за малко.

Това, което всички в Халщат търсят, определено е „мястото с гледката“. Аз също съм се запътила точно натам. Всъщност прочутата гледка се намира в горния край на главната уличка и ще изникне пред вас точно тогава, когато не я очаквате. Гледката всъщност представлява поглед назад към града, накацалите къщички по хълма, високата кула на църквата и разбира се, езерото, без което този град няма да е същият. Гледката е задължително място за снимки, но когато сте там, оставете телефона и апарата за една минута, отправете поглед направо и просто съзерцавайте. Такава Гледка определено не се вижда всеки ден.

Гледката в Халщат

Въпреки изумителната гледка, Халщат има още много какво да предложи. В центъра на града се намира Музеят на културното наследство. В него можете да се запознаете обстойно с историята на града и района, както и да видите много интересни артефакти.

Ако обаче искате да разгледате малко по-различно място от историята на Халщат, то тогава посетете Къщата на костите. Това е едно от зловещите съкровища на Халщат. В Австрия вече почти не съществуват подобни места. Къщата се намира в параклис, разположен в мазето на църквата Св. Михаил. Къщата датира от XII в. Тогава гробището на града се оказало твърде малко, за да побере всички тела, а кремацията все още не била разрешена.

Халщат

Тогава е създадена и Къщата. Телата са погребвани в гробището за 10-15 години, след което са били изравяни и оставяни на слънчева и лунна светлина, докато избелеят. След това са били пренасяни в Къщата. Днес мястото е отворено за посещения от туристи.

Друго интересно място в Халщат е известната солна мина Берхтесгаден. Тя фунционира вече над 500 г. и дълги години тя е достъпна единствено за работещите миньори. Днес обаче част от мината е отворена за посещения от туристи и е чудесно забавление за идващите в Халщат.

Над покривите на Халщат

Друго интересно преживяване е изкачването до „Петте пръста“ – площадки за наблюдение под формата на ръка, протегнала петте си пръста към планинския масив Дахщайн. Всяка площадка е различна и предлага уникални гледки. „Петте пръста“ е сред най-впечатляващите наблюдателни площадки в света и разкрива едни от най-грандиозните гледки в Алпите.

Ще откриете красотите на Халщат на всяко ъгълче и зад всяка цветна къща. Историите за това място не са просто митове, те оживяват моментално щом слязох от лодката и живеят в мен и до днес. Все още си спомням колко чаровно накацали са къщичките по хълма и как крайезерната уличка изглежда безкрайна на фона на езерото и високите алпийски върхове. Всичко това е една приказва, която ще си препрочитам пак и пак.

1 thought on “Зимна приказка в Халщат

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *