Сгушено между Залцбург и Грац, в района Залцкамергут, Горна Австрия, се намира градчето Халщат. То е разположено на едноименното езеро (Hallstätter See), а високите хълмове рисуват красиви гледки за фон.
Разбира се, когато потвърдих екскурзията си до Виена, знаех, че на всяка цена трябва да намеря начин да стигна и до Халщат.
Развръзката: цената определено беше висока, но си струваше абсолютно всяко усилие, за да стигна до там. И до днес това е едно от любимите ми места и завинаги ще си спомням за този мрачен, но красив ден в Халщат. Продължете да четете за цялата история.
Не можете да чете сега? Запазете статията в Pinterest за по-късно!
Има няколко начина да посетите Халщат.
Ако тръгвате от Виена – с кола, с влак или с автобус през Залцбург. Аз избрах може би най-трудния вариант от всички – с влак. За да стигна до Халщат смених два влака и пътувах около 3 часа в посока. За да се върна обаче смених 3 влака, а никой от тях не се движеше по разписание.
Струваше ли си цялото това лутане по австрийските влакове и гари?
Абсолютно! Халщат е едно от любимите ми преживявания и до днес. Определено мога да кажа, че времето, парите и усилията, за да се стигне до това малко закътано градче си струват и всеки, който има възможност, трябва да го посети.
Слизайки от влака на гарата в Халщат си спомних какво бях чела в интернет няколко дни преди това. Пътуването все още не приключва. Всъщност железопътната линия (тя е само една и влаковете се движат само в една посока) се намира горе на хълма. Долу в низината е и езерото Халщат, а градът се намира от другата му страна. Това означава, че след пътуването с влак, се качвам на лодка. Тя струва 3 евро и отнема само няколко минути, докато прекоси езерото. От нея вече могат да се видят първите красиви гледки към града.
Халщат се смята за едно от най-старите все още обитавани селища в Европа. Днес то е в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Още със слизането ми от лодката виждам защо това е така. Тук на където и да се обърнеш – все гледка. Толкова е красиво, че всяка снимка е готова да се превърне в картичка, която да разпратиш на всичките си роднини. Всяко местенце е изпипано до най-малкия детайл. Не мога да спра да се прехласвам по всичко, което видя, а още не са минали и 10 минути от престоя ми там.
Преди да тръгна на разходка из града, влизам в малко заведение за топла чаша кафе и бърз план на днешния ден. Мястото се казва Cafe Bäckerei Konditorei Maislinger, а вътре предлагат вкусно кафе и още по-вкусни типични австрийски закуски, бисквитки, сладкиши и всичко, за което се сещате.
Там с изненада срещам Петя – съгражданка и съименничка, която разпознава, че съм българка, по акцента и по голямото ми колебание на витрината със сладкишите. Оказва се, че тя живее в района от дълги години и работи в Халщат. Разказва ми набързо историята на града. Много по-интересно е да я чуеш от някого, за когото този град означава нещо, отколкото просто да четеш Уикипедия и ревюта в сайтовете. След като си взимам и втори сладкиш и си разменям още няколко думи с Петя, решавам, че е време да потеглям.
Главната ми цел за деня е най-разпознаваемата гледка в Халщат, тази, която повечето хора търсят и тази, за която повечето се сещат, когато чуят името на града. Въпреки това не поемам направо на там, вместо това тръгвам навътре в града, където туристите намаляват все повече. Там се намират и къщите на местните, вили и няколко къщи за гости. Районът е изключително спокоен и тих, особено приятен за разходка. Въпреки това, имайте предвид, че това са къщи на хора, който се разминават със стотици, ако не и хиляди туристи, ежедневно. Ако решите да разгледате и тази част на града, направете го с уважение към хората, които живеят там, и тяхната собственост.
След краткото ми отклонение тръгвам към центъра на града. Той представлява малко цветно площадче с няколко магазинчета и кафенета. Там са и повечето туристи, обикалят магазините, пият кафе, похапват австрийски вкусотии. По крайезерната улица има висока ограда, но на места може да се слезе почти до самото езеро. Ако сте в достатъчно търпеливи, лебедите със сигурност ще дойдат да ви навестят поне за малко.
Това, което всички в Халщат търсят, определено е „мястото с гледката“. Аз също съм се запътила точно натам. Всъщност прочутата гледка се намира в горния край на главната уличка и ще изникне пред вас точно тогава, когато не я очаквате. Гледката всъщност представлява поглед назад към града, накацалите къщички по хълма, високата кула на църквата и разбира се, езерото, без което този град няма да е същият. Гледката е задължително място за снимки, но когато сте там, оставете телефона и апарата за една минута, отправете поглед направо и просто съзерцавайте. Такава Гледка определено не се вижда всеки ден.
Въпреки изумителната гледка, Халщат има още много какво да предложи. В центъра на града се намира Музеят на културното наследство. В него можете да се запознаете обстойно с историята на града и района, както и да видите много интересни артефакти.
Ако обаче искате да разгледате малко по-различно място от историята на Халщат, то тогава посетете Къщата на костите. Това е едно от зловещите съкровища на Халщат. В Австрия вече почти не съществуват подобни места. Къщата се намира в параклис, разположен в мазето на църквата Св. Михаил. Къщата датира от XII в. Тогава гробището на града се оказало твърде малко, за да побере всички тела, а кремацията все още не била разрешена.
Тогава е създадена и Къщата. Телата са погребвани в гробището за 10-15 години, след което са били изравяни и оставяни на слънчева и лунна светлина, докато избелеят. След това са били пренасяни в Къщата. Днес мястото е отворено за посещения от туристи.
Друго интересно място в Халщат е известната солна мина Берхтесгаден. Тя фунционира вече над 500 г. и дълги години тя е достъпна единствено за работещите миньори. Днес обаче част от мината е отворена за посещения от туристи и е чудесно забавление за идващите в Халщат.
Друго интересно преживяване е изкачването до „Петте пръста“ – площадки за наблюдение под формата на ръка, протегнала петте си пръста към планинския масив Дахщайн. Всяка площадка е различна и предлага уникални гледки. „Петте пръста“ е сред най-впечатляващите наблюдателни площадки в света и разкрива едни от най-грандиозните гледки в Алпите.
Ще откриете красотите на Халщат на всяко ъгълче и зад всяка цветна къща. Историите за това място не са просто митове, те оживяват моментално щом слязох от лодката и живеят в мен и до днес. Все още си спомням колко чаровно накацали са къщичките по хълма и как крайезерната уличка изглежда безкрайна на фона на езерото и високите алпийски върхове. Всичко това е една приказва, която ще си препрочитам пак и пак.
Вашият коментар