Посещението на двореца Царска Бистрица през зимата е едно истинско царско преживяване. Натрупалият сняг по многобройните борчета разкрасява мястото още повече, а побелелите царски градини се превръщат в безкраен лабиринт между красотата. Това е Царска Бистрица.

Царска Бистрица е бивш дворец на владетелите от Третото българско царство. Той е изпълнявал функцията на ловна хижа за царете Фердинанд I и Борис III.

Днес дворецът Царска Бистрица е много важна част от историята на последната българска царска династия. Точно на това място през 1943 година съобщават на царица Йоанна, че съпругът й, цар Борис III, е болен от мистериозна болест. Точно там Симеон и сестра му Мария-Луиза виждат за последен път баща си жив.

Целият дворцов комплекс е строен в продължение на цели 16 години –

1898 до 1914 г. в началото е иградено първото крило на двореца, което днес е известно като „Стария дворец“. То се състои от няколко стаи, кабинет и спални. По-късно са изградени още две крила с обширна гостна, трапезария и втори етаж със спални, будоари и още един кабинет. По тази начин през 1914 г. се е оформил цял комплекс от дворцови сгради.

Освен това около дворцовия комплекс има голям парк с различни растителни видове – приносът е главно на Фердинанд, който е бил любител ботаник и е отглеждал множество видове в градините около всички дворцови комплекси.

Сградата на двореца е в типичен алпийски стил и е строена по проект на арх. Георги Фингов. Освен алпийския стил по сградата личи и традиционното българско влияние и по-точно възрожденските мотиви, които са въведени в архитектурата.

На пръв поглед днес дворецът може да не ви се стори изумителна гледна, но за времето си сградата е изглеждала изключително впечатляващо. Твърди се, че вилата идеално се вписва в заобикалящия природен пейзаж, защото тя е една от първите постройки, които се появяват в този район на планината.

• 

• 

По онова време Чамкория, днес Боровец, е не само първият планински курорт в България, а и на целия Балкански полуостров.

Днес се смята, че Царска Бистрица има принос в развитието на модерната българска архитектура.

В ловната част на двореца се съхранява огромна колекция от ловни трофеи, събирани в продължение на половин век. Повечето животни са отстреляни от цар Борис III, но има също трофеи на княз Кирил и княгиня Надежда, която обичала да ловува наред с мъжете.

Крачета от дива коза са използвани за опора на настолна лампа в кабинета на първия етаж.

Автентичната атмосфера на ловния кабинет е запечатана при снимките на филма „Цар и генерал“.

Малкият вестибюл, който отделя старата част от дворцовата, е украсен с персийски килим, подарен от шаха на Иран на втората съпруга на Фердинанд – Елеонора фон Ройс-Кьостриц. На ниска масичка е поставена огромна гравирана гилза – символ на последния снаряд, изстрелян в Балканската война.

Всички стаи на двореца са снабдени с красиви кахлени печки, украсени със сложни цветни орнаменти и доставени специално от Австрия. Въпреки че те са над 50 на брой, няма две еднакви по форма и цвят. Най-красивите от тях са поставени в спалните на княгините Евдокия и Надежда. В тези стаи са запазени също старите тапети от коприна и памук, които не са залепени, а само опънати по стените.

Първата стая в Стария дворец е обзаведена точно като корабна каюта. През 1902 г. Фердинанд пътува до Бразилия на кораба „Нова Америка“. Една от версиите разказва, че той и капитанът на кораба – Жан-Луи Морис, били стари приятели. Тогава Морис подарява на царя корабното обзавеждане, което накрая се озовава в корабната стая.

Около дворецът има много какво да се види.

Паркът около Царска Бистрица е изключително красив – това разбира се не е изненада за район около царска резиденция. През него минава и реката Бистрица Мусаленска – терасирана река – тоест на етажи, които образуват микро водопади на места.

Там се намира и параклисът, построен специално за сватбата на княгиня Калина – параклис „Св. Иван Рилски“. Изключителна постройка.

Царският комплекс е разположен на територията на вековна гора. Фердинанд, както вече знаем, е бил любител ботаник. Освен това той е обичал да носи млади дръвчета от разнообразни видове от различните места по света, които е посещавал. Точно на това се дължи наличието на много редки видове в околността. Днес тези дръчета все още могат да се видят в парка – всяко дърво е обозначено с табела, която показва вида му.

Друго място за посещение в комплекса е царската галерия. Една от старите постройки днес е превърната в музей. Там могат да се видят различни картини и снимки от онова време. Изключително интересни са и няколко автентични народни носии, намиращи се в средата на галерията.

За да разпуснете след разходката си или да се постоплите, комплексът предлага и малко кафене – то също се намира в една от старите царски постройки.

Ако пък ви се разхожда още, то може да посетите и лятната резиденция Ситняково и ловна хижа Съръ гьол в района.