Традиционен британски следобеден чай

Следобедният чай, една от най-значителните английски традиции, е може би изненадващо сравнително нов обичай. Докато пиенето на чай датира още от третото хилядолетие преди новата ера в Китай и е популяризирано в Англия през 1660 г. от крал Чарлз II и съпругата му инфанта Катарина де Браганса, едва в средата на XIX век се появява концепцията за „Следобеден чай“.

Следобедният чай е въведен в Англия през 1840 година от Анна Ръсел, херцогиня на Бедфорд. По това време вечерята е сервирана късно, около 20 часа вечерта, което означава голям период от време между обяда и следващото хранене, а херцогинята често огладнявала следобед. Тя поискала табла с чай, хляб, масло и понякога торта да бъде оставена в стаята й в късния следобед, около 16 часа. Това бързо се превръща в навик, а след време започва да кани приятели да се присъединят към нея. Тази кратка пауза за чаша чай през деня се превръща в модерно социално преживяване и се популяризира все повече през следващите години. През 1880 година дамите от висшето общество обличали дълги официални рокли, ръкавици и шапки за своя следобеден чай, който обикновено е сервиран в трапезарията между четири и пет часа следобед. Следобедният чай дава възможност на хората да покажат най-добрият си порцелан, както и красивата си трапеза. Изискани хотели и ресторанти стават места за срещи на любителите на чая.

Следобедният чай е традиционна смес от чайове с произход от Индия, Китай, Шри Ланка, Дарджилинг, Асам и Нилгири, която придава азиатски или индийски привкус. Някои чайове са смесени както от Шри Ланка, така и от Индия. Следобедните чаени смеси често са по-леки от тези, които се сервират за закуска, като са предназначени да „допълват, а не да маскират вкуса на следобедното чаено хранене“. Храната, която се предлага на следобедния чай, се състои от леки сандвичи, бисквити, мъфини, сладкиши и торти, както и сконс и понякога микс от сезонни плодове. През лятото са особено популярни охладеният чай и плодовете. През зимата обикновено се сервира подправен чай. Чаят, който придружава храненето, се описва като по-лек, черен чай или друг вид чай. Сервира се от сребърен чайник в изискан китайски порцелан.

Концепцията губи популярност след края на Втората Световна война, въпреки че е възродена и в модерните времена.

В днешно време обаче в средния крайградски дом следобедният чай е просто бисквита или малък сладкиш с чаша чай. За да изживееш най-доброто от традицията на следобедния чай поемете на пътешествие до някой от най-добрите хотели в Лондон или посетете някоя причудлива чайна в западната част на страната. Ежедневният живот на много хора не им позволява да седнат и да се насладят на сконс и чай в късния следобед, затова за много от тях сега ритуалът е запазен за почивните дни или за моментите, в които искат да се поглезят с нещо специално. Традицията си остава типично британска и много британци все още имат време да седнат и да се насладят на този обичай, но не ежедневно. Едно известно място за намиране на истински следобеден чай е Ritz в Лондон. Техният следобеден чай е толкова популярен, че обикновено резервациите трябват да се правят месеци предварително. В Йоркшир The Bettys Tea Rooms са изключително популярни, а и почти не са се променили от своето отваряне през 1919 година.

Британски High tea

Ясно е, че традицията на следобедния чай е запазена за богатите през XIX век. За работниците по това време чаят трябва да изчака приключването на работа. Към този час чаят се сервира с ястия, които са значително повече от само чай и торти. Работниците се нуждаят от храна след тежък ден, така че храненето след работа е по-често топло ястие, придружено с чаша силен чай, за да повдигне настроението и духа.

Днес вечерната трапеза в домовете на работещите семейства все още често се нарича „чай“, но тъй като моделите на работа постоянно се изменят, много домакинства вече наричат вечерята основно хранене. Смята се, че добавянето на думата „висок“ към израза „висок чай“ (High tea) разграничава следобедния чай, който традиционно се сервира на ниски, удобни канапета или релаксиращи шезлонги в градината, и чая, който се сервира след работа на маса и столове с високи облегалки.

Моят опит със следобедния чай

Докато гостувах на приятелка, която живееше в Глазгоу, тя настояваше да посетим някоя от чайните, в които организират традиционния следобеден чай. Тогава още не бях запозната с тази традиция, дори не бях чувала, че хората резервират места със седмици напред, обличат се официално, гласят се и отиват да пият чай във времето, в което аз обикновено си приготвям второто кафе за деня. Стори ми се интересно, а и винаги съм склонна да опитам нещо ново, затова побързахме да запазим места в една от най-добрите чайни в града.

Ние посетихме The Willow Tea Rooms. Чайната се намира в центъра на улица Бюканан в Глазгоу и е вдъхновена от работата на Чарлз Рение Макинтош. Чайните са моделирани в стила на чайните на Кейт Кранстън, пресъздавайки приказни интериори от Бялата трапезария и от китайската синя стая. Кейт Катрин Кранстън или просто Кейт Кранстън е водеща фигура в разработването на чайните. Широката употреба на контрастни цветове в The Willow Tea Rooms допринася за атмосферата и изживяването. Бялата трапезария е светла стая с елегантни столове с висока облегалка. Нагоре, в китайската стая, жизнеността на блестящите сини тонове, репликите на  столовете домино и прекрасната гледка през прозореца на една от най-известните улици в Глазгоу ще ви запленят.

• 

Менюто им се разделя на Традиционен следобеден чай, Солен следобеден чай и няколко предложения за специални почерпки с просеко или шампанско. Цените започват 13,50 паунда до 21,50 паунда на човек. За подобно приключение като традиционния британски следобеден чай тези цени са изключително достъпни.

Някои от най-добрите места за следобеден чай в Обединеното кралство

1. The Balmoral, Edinburgh
2. Dalloway Terrace, London
3. Cloud 23 afternoon tea, Manchester
4. Cliveden house afternoon tea, Taplow, Berkshire
5. The Bath Priory, Bath
6. The Salt room, Brighton
7. Castle Howard, North Yorkshire
8. Oh Me oh My, Liverpool
9. Fitzbillies, Cambridge
10. Mackintosh at the Willow, Glasgow