Вдъхновения
Историята на Айфеловата кула – Символът на Париж

Историята на Айфеловата кула – Символът на Париж

Когато чуят за Париж, повечето хора автоматично се сещат за Айфеловата кула. Днес тя е и един от символите на емблематичния град – високата желязна лейди, един от най-прочутите монументи по света.

Днес, 31.03.2021 г., се навършват 132 години от официалното откриване на Айфеловата кула.

Айфеловата кула е построена от Густав Айфел и неговия екип като входна арка на Световното изложение в Париж през 1889 г.

Unsplash

Построяването й струва 7 800 000 франка. Работата по изграждането й отнема цели две години, два месеца и пет дни – от 28 януари 1887 г. до 31 март 1889 г. Основите й са излети и завършени до 30 юни 1887 г., а след това започва и изграждането на железните й части.

Най-сложна се оказва първата платформа на кулата и по-точно привеждането й в хоризонтално положение. Строителството е много трудни, работата върви бавно, но без прекъсване.

Guliver/Getty Images

Кулата е висока цели 324 метра, а в зависимост от температурата, височината и може да се измени с до 8 см, заради разширението на метала. Конструкцията й съдържа 18 038 метални части и 2 500 000 нита, тежи 10 100 т. До върха се стига по 1792 стъпала, което е и годината на обявяване на Първата Френска Република.

В построяването й участват 50 инженери и около 300 работници.

Guliver/Getty Images

Творческата интелигенция на Франция е възмутена от дръзкия проект на Густав Айфел и се опитва да спре строителството от самото начало. На 15 февруари 1887 година група културни дейци представят жалба пред ръководителя на проекта, господин Алфан. Сред тях са Ги дьо Мопасан, Александър Дюма-син, Шарл Гарние и Франсоа Копе.

Въпреки това на 31 март 1889 г. кулата е осветена по време на обиколка начело с Густав Айфел и група правителствени личности.

Тогава все още асансьорите не работели и изкачването се е извършвало единствено пеша. Повечето представителни лица избират да останат на долните нива, но една малка група изкачва всички стъпала до върха и там поставя трибагреника на Франция.

Guliver/Getty Images

Кулата е отворена за посещения на 6 май 1889 г. Тогава тя веднага се превръща в хит и тълпи се редят на опашки, за да се качат да я разгледат. До края на изложението кулата е изкачена от 2 милиона души.

Мненията на хората продължават да са много противоречиви. Някои са влюбени в кулата, докато други я ненавиждат.

Unsplash

Мопасан определя кулата като висока и мършава пирамида от железни стълби с по-скоро тромав и гигантски скелет, чиято основа сякаш е направена, за да бъде ужасен паметник на Циклоп, а оттам се проточва в смешен и тънък профил на заводски комин. Те се страхуват, че кулата няма да отговаря на архитектурния стил на града, създаван с векове. Въпреки това, по-късно Ги дьо Мопасан редовно обядва в ресторанта на първия етаж. На въпроса защо го прави, след като не му харесва кулата, той отговаря:

„Това е единственото място в целия огромен Париж, откъдето тя не може да се види“.

Айфеловата кула присъства в произведенията на много артисти. Жорж Сьора я рисува през 1888 г. (преди завършването й, а по-късно и Раул Дюфи, и Марк Шагал. Отношението на писателите е различно. Докато Леон Блуа критикува „жалкия електрически стълб“, Гийом Аполинер сравнява кулата с египетските обелиски и я призовава в Алкохоли: „Овчарко, кула на Айфел, стадо мостове блее в сутринта“.

Unsplash

Първоначално Айфел подписва договор, според който Айфеловата кула да се демонтира след 20 години. Въпреки това съоръжението показва удивителен успех. Само до края на първата година са изплатени повече от три четвърти от разходите по изграждането й. Това автоматично прекратява първоначалния договор и кулата остава.

По-късно тя намира и други приложения.

През октомври 1898 г. Йожен Дюкрете провежда първия сеанс на телеграфна връзка между Айфеловата кула и Пантеона, разстоянието между които е 4 км. През 1903 г. генерал Ферие я използва за своите научни експерименти. Използвана е и от военните. През 1906 г. на нея се помещава първата радиостанция.

На 12 януари 1908 г. от Айфеловата кула е излъчено първото радиосъобщение на голямо разстояние. През 1910 г. отец Теодор Улф наблюдава радиацията на върха и в основата на Айфеловата кула. Установявайки по-голямо лъчение на върха, той открива космическите лъчи.

Unsplash

През 1925 г. мошеникът Виктор Ластиг на два пъти продава кулата за скрап. При това безнаказано.

Unsplash

Когато Адолф Хитлер посещава Париж по време на Окупацията през 1940 г., кабелите на асансьора са разсечени от французите, за да бъде принуден Хитлер да се катери по 1792-те стъпала на стълбището до върха, но той така и не го прави.

Остава изразът, че Хитлер покорява Франция, но никога не покорява Айфеловата кула.

Германците слагат светлинен лъч на върха, за да насочва самолетите през нощта. През август 1944 г. Хитлер заповядва на генерал Дитрих фон Холтиц, военен губернатор на Париж, да разруши кулата и заедно с нея целия град. Генералът не се подчинява на заповедта и успява да убеди Хитлер да я запази за комуникации. След като избягва разрушението през 1944 г., Айфеловата кула минава под контрола на съюзниците, и по-специално американците, които поставят радар на нея. Само часове след освобождението на Париж, асансьорите заработват нормално.

От 1960 г. международният туризъм започва да се развива и постепенно се увеличава броят на посетителите, който достига 6 милиона души годишно. През 1980 г. старият ресторант и поддържащото го желязно скеле са демонтирани от кулата; след продажбата той е възстановен в Ню Орлиънс, Луизиана. В началото е наричан „Ресторантът на Айфеловата кула“, а след това е известен като Червената стая. По този начин Айфеловата кула се освобождава от ненужни 1340 тона. Боядисана е и защитена срещу корозия, подменени са асансьорите на третата платформа, инсталирано е светлинно устройство, състоящо се от 352 прожектора.

От създаването й насам тя е била пребоядисвана 17 пъти, или по един път на всеки 7 години.

Според нейния създател боядисването е гаранция за съхранението на металните конструкции. Цветовете са били сменяни няколко пъти: отначало кафяво-червено, след това бежово-жълто и последно – бронзово. Използвани са различни нюанси, за да може цветът да остане неизменен за очите на зрителите. За да бъде боядисана кулата, са нужни 60 t боя и 25 бояджии трябва да работят повече от една година. Последното пребоядисване е започнало през декември 2001 г. и е завършило през юни 2003 г.

Цялата история на Айфеловата кула е изумителна, а това ме кара още повече да ми липсва Париж – този невероятен град.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *