Едно от най-интересните и запомнящи се неща, които успяхме да направим по време на организираната ни екскурзия до остров Лефкада, беше еднодневният круиз до няколко от Йонийските острови наблизо. Круизът, както и повечето ни преживявания там, също бяха организирани предварително от туроператора, но това не означава, че не можете да го направите сами без агенция. Напротив, напълно възможно и лесно е, а приключението със сигурност си заслужава.
Не можете да чете сега? Запазете статията в Pinterest за по-късно!
Йонисйките острови са група от гръцки острови, разпръснати в тюркоазените води на Йонийско море. Те са с обща площ 2307 километра, като групата се състои от 6 големи и множество малки острови. Всички те имат уникална природа, както и невероятни сини плажове, които привличат хиляди туристи всяка година.
Ние успяхме да обиколим много малка част от красотите, които Йонийските острови крият, но това се превърна и в причината да си обещая, че ще се върна още поне веднъж в този район и ще разгледам колкото се може повече от красотите на това море.
Нашата мини екскурзия започна с ранна закуска и тръгване от хотела ни в Йоанина. Туристическите кораби тръгват от пристанището в Нидри – крайбрежен град и популярна туристическа дестинация на Лефкада. Маршрутите на повечето кораби са различни, но най-честите спирки на всички са плажът Порто Кацики, остров Итака, кратка спирка за разходка на остров Кефалоня, обиколка около частния остров Скорпиос – островът на Онасис, както и задължителната спирка за любителите на скоковете в кристално-чистата синя вода със спиращи дъха гледки наоколо.
Ако не сте с туристическа агенция, цената на круиза излиза около 25 евро на човек, а билет може да бъде закупен на много различни места около пристанището на Нидри.
Докато корабът потегля, аз все още не съм сигурна, че това преживяване е за мен и не вярвам, че ще остана впечатлена, но мнението ми се променя почти веднага, след като се отдалечаваме от пристанището и фигурите на брега започват да образуват необикновен пейзаж.
Корабът обикаля известно време около острова, докато не акостира директно на плажа Порто Кацики. В превод името на плажа означава „Пристанището на козите“, което идва от историята. В миналото плажът е бил достъпен само за козарите с техните стада и много дълго време те са били единствените посетители по тези места. Сега плажът е известен с кристално чистата си вода в наситени сини тонове и бялата си плажна ивица.
Порто Кацики се намира близо до село Атани, където е и най-близкото място за настаняване в близост. До плажа може да се стигне и с кола, а паркинг има на високата скала, която се извисява зад плажната ивица. По скалата са изсечени стълби, по които туристите да стигнат до плажа или пък да се качат до заведението, което се намира отгоре.
На плажа имаме около два часа,
за да разгледаме, да се попечем на изгарящото слънце или да поплуваме в кристалните води. Аз разстилам хавлията си, но веднага след това се отправям нагоре по стъпалата. Там е направена малка панорамна тераса, от която се открива гледка към цялата плажна ивица, яркосинята вода на морето и заобикалящите го скали. Това е и едно от най-красивите места за снимки, където можете да хванете цялата ви заобикаляща красота в кадрите си.
Докато се изкачвам се разминавам със стотици хора, които слизат или се качват нагоре. Тогава се оглеждам наоколо и забелязвам, че това невероятно място е препълнено с туристи и плажуващи, които пристигат и по земя и по вода. Поради популярността си, Порто Кацики е един от плажовете, чиято ивица е винаги пълна с хора. Имайте го предвид, ако търсите усамотение.
Два часа не са достатъчни, за да се насладите на толкова красиво кътче, но поне можете да вземете максимума – да поплувате в красивите води, да разгледате белия плаж и да надзърнете към мястото от високо. Щом веднъж потеглите обратно с кораба, ще си мечтаете да се върнете някой ден.
Сторитайм или един от най-тъжните ми моменти по време на цялото ни пътуване до Гърция:
Докато бяхме на кораба, а и през времето, в което обикаляхме плажовете, постоянно държах фотоапарата си в ръка и снимах заобикалящите ме красоти. През целия ден слънцето беше толкова силно, че по едно време просто спрях да проверявам снимките в картата и щраках наред. Някъде точно след Порто Кацики, след един от най-красивите плажове, които съм виждала, апаратът ми просто е спрял да заснема. И така, след толкова дълга разходка и след толкова много щраквания (освен това и позиране, планиране и надежди за хубави кадри), на компютъра си успях да отворя само 200 повредени файла.
Отначало разочарованието ми беше огромно, защото тези невероятни места, през които съм минала, са останали незаснети. След това приех пораженията и осъзнах, че дори и да нямам кадри, спомените ми за това пътуване ще останат цял живот. Круизът продължава.
След плажа Порто Кацики корабът се отправя към остров Кефалония и по-точно селището Фискардо. То е най-северната точна на острова и от там на ден тръгват няколко кораба към съседните острови. Освен всичко друго, Фискардо е и единственият запазен град на острова след земетресението през 1953 г.
Градчето е очарователно и много цветно. Тук почивката позволява да се насладим на обяд и сладолед, както и на кратка разходка по тесните улички. Пристанището е живописно, заобиколено от къщи в пастелени цветове. Определено е едно запомнящо се място, на което с удоволствие бих се върнала отново.
Когато корабът отново потегля се питам „Накъде ли отплаваме този път и мога ли да остана още по-изненадана и очарована, отколкото съм сега?“. Не след дълго приближаваме мъничък плаж, намиращ се под огромни бели скали. Когато приближаваме забелязвам, че и плажът е бял, с малки камъчета. Корабът спира и за да слезем от него трябва да нагазим в кристално чистата вода чак до коленете.
Това е плажът Афалес и е само едно от чудесата на острова на Одисей – Итака.
Само за няколко часа върху белите камъни на Афалес успявам да се влюбя в обстановката. Приисква ми се да имам повече време и да разгледам малко повече от острова. Докато проверявам в интернет се оказва, че на предпоследния по големина от Йонийските острови има безброй забележителности и забавления за туристи. Освен това на Итака има десетки красиви плажове, които въпреки многобройните посетители всяка година, са останали недокоснати и с дива природа.
Не ми се тръгва, но за съжаление трябва да се качваме. Нагазвам за последен път в сините води около Итака и се качвам на кораба с надеждата, че някой ден ще се върна тук и ще разгледам по-голяма част от това чудесно кътче от природата. Отплаваме.
Следващата спирка е кратка и дори не слизаме от кораба, но имаме възможност да си направим снимки в пещерата Папаниколис. Тя се намира в Меганиси, което всъщност е съвсем близо до остров Лефкада. Мястото е красиво и определено там стават интересни кадри.
Следващата отбивка, където също нямаме право да слезем от кораба, е острова на Онасис – Скорпиос. Скорпиос е частен остров, който се намира съвсем близо до Лефкада. Въпреки малките си размери, островът се е превърнал в истинска легенда, благодарение на своята внушителна история. Скорпиос се е превърнал от просто едно парче земя в непокътнат рай за знаменитости. Това е мястото, станало свидетел на някои от най-интригуващите моменти на световния елит през XX век.
През 1963 година Аристотел Онасис купува острова
и започва цялостната му трансформация. За да се наслаждава на собствени пясъчни плажове, Онасис донася пясък от остров Саламина. След това засажда хиляди дървета, за да създаде вечнозелен оазис. Скорпиос е обявен за природен пейзаж.
За съжаление не можем да спрем и да се разходим по стъпките на Онасис, но можем да поплуваме в кристално сините води около острова. Мястото е идеално за гмуркане, а водите са толкова бистри, че дори тези от нас, които оставаме на кораба, можем да видим какво има на дъното.
Обратният път към Лефкада минава през Спарти и Кастри, както и през остров Мадури.
При пристигането ни обратно в Нидри първоначалните ми мисли и чувства бяха напълно изчезнали. На тяхно място се бяха настанили невероятно красиви гледки и спомени за цял живот.
Вашият коментар