Събота сутринта е, ние сме готови за разходка в планината, но маршрутът все още е неясен. Докато бавно пием кафе и обмисляме – да бъде наблизо, но да бъде в планината, да бъде лек маршрут, но с красиви гледки, да бъде това и другото, и третото – се сещаме за водопада в Устина, който някои от нас са виждали, но за съжаление пресъхнал. Допивам набързо кафето си и се приготвям за водопада, който определено ще се окаже изненада, която не съм очаквала.
До село Устина се стига лесно и бързо от Пловдив – селото е на около 25 километра от града и на около 2,5 километра от град Перущица. Пътеката за водопада започва от малко площадче с чешма в южната част на селото. За да стигнете до него трябва да завиете от главния път покрай „едно голямо дърво“, както казва баща ми. Дървото наистина е много голямо и със сигурност ще разберете за какво говоря, като го видите, а всъщност завоят е към улица „Крайречна“, която, както подсказва името й, е успоредна на малка река, пресичаща селото. В края на улицата има много място, където да оставите колата си, ако сте с такава.
Пътят нагоре към водопада е лесен и приятен, като отначало дори е доста широк. Изкачвайки се нагоре пред очите ни се разкриват гледки към селото, както и към околните градове, хълмове и полета. Пътят е лесно проходим и добре маркиран с указателни табели, които водят към водопада, а на места има пейки за отдих. Изкачването до водопада отнема около 30 минути с нормално темпо.
Самият водопад Устина е висок около 15 метра и е маловоден.
Това прави най-подходящото време за посещението му април или май, след топенето на снеговете. Въпреки, че ние го посетихме в край на май след обилни дъждове, водопадът отново се оказа „неработещ“. Въпреки това е красиво. Високите скали са внушителни, а природата се е съживила съвсем наскоро, всичко е зелено и свежо. Дори само разходката до тук си струваше.
Продължаваме малко по-нагоре по пътеката от водопада, която между другото се оказва по-стръмна от досегашния път, и стигаме до параклиса „Свети Георги“. До него отново има малка беседка, на която посетителите могат да си отдъхнат. Освен това от тази точка се разкриват уникални панорамни гледки – от едната страна – обратно към водопада, а от другата – към цялото село и отсрещните хълмове, обагрени в цветове.
Ако имате нужда от почивка, а и дори да нямате, препоръчвам да поостанете на хълма най-отгоре, гледките са невероятни и зареждат с енергия, с която да изминете пътя надолу, а и не само.
Пътят на обратно от параклиса и водопада е дори по-лесен и по-бърз отколкото нагоре. Докато слизате не забравяйте да се спрете при чешмата – дар, до чешмата, извираща от дърво в гората, както и да отделите още няколко минути на красивите гледки към околността, които се откриват от скалите край пътеката.
Ако имате още време, сили и желание за приключения, можете да се отбиете в близкия град Перущица, където да разгледате Историческия музей, църквата „Св. Архангел Михаил“, мемориалния комплекс „Трите поколения“, параклиса „Св. Преподобна Петка“ или Червената църква.
Вашият коментар