Белинташ – скалното плато в Родопите, обгърнато в мистерия

Белинташ, срещано също и като Беланташ или малко по-остарялото Бели таши, е скално плато в Родопите, обгърнато в мистерия. Мястото носи следи от човешка дейност. Образуваното плато се намира на  метра надморска височина и е дълго около 800 метра. Светилището се смята за второто по големина в България след Перперек. Разположено е високо в планината след селата Мостово, Тополово и Долнослав.

Белинташ означава „Белият камък“ и идва от прилагателното „бял“, което, благодарение на тройното членуване в родопския диалект, се произнася като „белиън“, „белън“ и турцизмът „таш“, което означава „камък“.

Гледка от Белинташ

Според народните предания мястото носи името на сподвижник на Караджа войвода, носил името Бельо войвода.

До Белинташ се стига по главния път за Асеновград, а след това и през няколко села – Червен, Горнослав и Орешец. Толкова високо в планината пътят е обозначен и табели водят лесно до разклона, където трябва да оставите колата си и да започнете прехода си пеша. Разходката минава през чудна горска пътека. Има маркировка и пътят нагоре е сравнително лесен. Някъде в края на гората се открива „Стражът“ на Белинташ – лице, изсечено в скалата, което се вижда в профил.

Там се намира и „Дървото на желанията“.

За него също се носят легенди. Твърди се, че старото дърво сбъдва желания. Затова минаващите оставят в кухия му ствол малки бележки със своите най-съкровени желания. Ако не носите със себе си бележка с желание, докоснете дънера на дървото и си пожелайте нещо – енергията на това място е осезаема.

До върха остава съвсем малко, само една метална стълба. Имайте предвид, че тя не е много добре обезопасена или поне не беше, когато ние се изкачвахме по нея преди няколко месеца, затова бъдете внимателни. Изкачите ли се отгоре, пред вас се разкрива мистичното плато и необятните гледки на 360 градуса. В далечината със сигурност ще съзрете другите две светилища от триадата на Родопите – Караджов камък и Кръстова гора – ако имате време и желание, обходете и двете, според легендата посещението на трите обекта трябва да се случи най-много в рамките на година.

Скалният масив е с дължина около 800 метра и ширина около 20-40 метра в различните участъци. В ниската част под платото добре личат каменни стъпала, които вероятно някога са били използвани за достъп до горната част.

Другата загадка на Белинташ са съвършено оформените дупки в скалата, които съдържат вода. На някои места те образуват линии или дори цели фигури, на други се забелязват само една-две. Два големи кладенеца са центъра на системата. Водата в тях никога не се изпарява, дори и при голяма суша. Вероятно никога няма да стане ясно дали това е дело на човека, или на природата.

Докато заобикалящите зелени цветове действат успокояващо, е трудно да се пренебрегне енергията на това място.

Някои хора поставят ръце на каменистото плато, други потапят краката си в малките дупки, пълни с вода, която не изчезва. Насреща се простират полегатите зелени склонове на планината, няколко съседни обекта, а някъде там, зад върховете на Родопите, се простира необята.

В момента се смята, че платото е започнало да се използва за култови дейности от древното население на Родопите през петото хилядолетие пр.н.е. Според някои учени може да се твърди, че Белинташ е по-древно светилище от Перперек.

Гледка от Белинташ към околните села

Дупките на скалното плато

Археологически проучвания на Белинташ

Първите археологически проучвания на Белинташ се правят от българските археолози Росица Морева-Арабова и Георги Велев през 1975 г.

През 1980-те години екип археоастрономи проучват Белинташ. Техните публикации правят светилището популярно в българската археологическа наука. Според тях Белинташ е голямо древно тракийско скално светилище, предназначено за целите на конкретни земеделски и религиозни дейности.

През годините периодично са се провеждали проучвания и разкопки на мястото. За последен път Белинташ е изследван през 2015 г. от д-р Борислав Бориславов. Според него със сигурност може да се твърди, че от V хил. пр.н.е., до края на Бронзовата епоха и цялото I хил. пр.н.е. светилището е било действащо, но вследствие на някакъв конфликт в края на IV или началото на III век пр.н.е., свещеното място е унищожено насилствено – на платото е имало храм и крепостна стена, разрушени най-вероятно от сражение и погром върху мястото.

Предположението се основава на открити скални късове от тях, в позиция, която показва насилствено разрушаване.

Бориславов смята, че почти със сигурност може да се твърди, че Белинташ не е прочутото Светилище на Дионис, което е посетено от Александър Македонски, тъй като за него има сигурни писмени сведения от римски автори, докато според археологическите данни Белинташ не е действащо светилище при римското завоевание на Тракия и практически не съществува от няколко века в този период.

Гледка от Белинташ

Легенди за Белинташ

За Белинташ има както много проучвания и разкопки, така и много легенди и приказни истории, които се предават от уста на уста, но за тях няма никакви доказателства.

Една от легендите, които се носят за това място, е че по времето на Потопа скалният масив е послужил като пристан за Ноевия ковчег. На места могат да се забележат дупките, в които са били сложени халките, към които са привързани въжетата на кораба.

Друга легенда, която се носи за Белинташ, а и която е била разисквана, поради няколко нелепи съвпадения на мястото, е че преди милиони години скалното образувание е било площадка за кацане на комически кораби.

Независимо от всичко, което се говори, вероятно е ние никога да не разберем истината за това уникално скално плато.

Много хора идват тук, за да посрещнат залеза и да изпратят деня на това уникално скално плато. Ние се изкачихме рано сутринта и не дочакахме залеза на слънцето, но съм сигурна, че гледката би си струвала и определено бих повторила, този път по-късно през деня и по-търпеливо.

По пътя надолу и околните села

Пътят надолу е още по-бърз, отколкото този нагоре. Стигнахме бързо до паркинга и изморени, но щастливи, поехме обратно от това великолепно място в сърцето на Родопите. Ако все още имате сили и желание за откриване (а защо не и дори преоткриване?) на красиви обекти и гледки, препоръчвам да се отбиете до Асеновата крепост по пътя на връщан или до някоя от 10-те отбивки около Пловдив, подходящи за еднодневна екскурзия.

Petya Yakova

One thought on “Белинташ – скалното плато в Родопите, обгърнато в мистерия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top