Белинташ, срещано също и като Беланташ или малко по-остарялото Бели таши, е скално плато в Родопите, обгърнато в мистерия. Мястото носи следи от човешка дейност. Образуваното плато се намира на метра надморска височина и е дълго около 800 метра. Светилището се смята за второто по големина в България след Перперек. Разположено е високо в планината след селата Мостово, Тополово и Долнослав.
Белинташ означава „Белият камък“ и идва от прилагателното „бял“, което, благодарение на тройното членуване в родопския диалект, се произнася като „белиън“, „белън“ и турцизмът „таш“, което означава „камък“.
Според народните предания мястото носи името на сподвижник на Караджа войвода, носил името Бельо войвода.
До Белинташ се стига по главния път за Асеновград, а след това и през няколко села – Червен, Горнослав и Орешец. Толкова високо в планината пътят е обозначен и табели водят лесно до разклона, където трябва да оставите колата си и да започнете прехода си пеша. Разходката минава през чудна горска пътека. Има маркировка и пътят нагоре е сравнително лесен. Някъде в края на гората се открива „Стражът“ на Белинташ – лице, изсечено в скалата, което се вижда в профил.
Там се намира и „Дървото на желанията“.
За него също се носят легенди. Твърди се, че старото дърво сбъдва желания. Затова минаващите оставят в кухия му ствол малки бележки със своите най-съкровени желания. Ако не носите със себе си бележка с желание, докоснете дънера на дървото и си пожелайте нещо – енергията на това място е осезаема.
До върха остава съвсем малко, само една метална стълба. Имайте предвид, че тя не е много добре обезопасена или поне не беше, когато ние се изкачвахме по нея преди няколко месеца, затова бъдете внимателни. Изкачите ли се отгоре, пред вас се разкрива мистичното плато и необятните гледки на 360 градуса. В далечината със сигурност ще съзрете другите две светилища от триадата на Родопите – Караджов камък и Кръстова гора – ако имате време и желание, обходете и двете, според легендата посещението на трите обекта трябва да се случи най-много в рамките на година.
Скалният масив е с дължина около 800 метра и ширина около 20-40 метра в различните участъци. В ниската част под платото добре личат каменни стъпала, които вероятно някога са били използвани за достъп до горната част.
Другата загадка на Белинташ са съвършено оформените дупки в скалата, които съдържат вода. На някои места те образуват линии или дори цели фигури, на други се забелязват само една-две. Два големи кладенеца са центъра на системата. Водата в тях никога не се изпарява, дори и при голяма суша. Вероятно никога няма да стане ясно дали това е дело на човека, или на природата.
Докато заобикалящите зелени цветове действат успокояващо, е трудно да се пренебрегне енергията на това място.
Някои хора поставят ръце на каменистото плато, други потапят краката си в малките дупки, пълни с вода, която не изчезва. Насреща се простират полегатите зелени склонове на планината, няколко съседни обекта, а някъде там, зад върховете на Родопите, се простира необята.
В момента се смята, че платото е започнало да се използва за култови дейности от древното население на Родопите през петото хилядолетие пр.н.е. Според някои учени може да се твърди, че Белинташ е по-древно светилище от Перперек.
Археологически проучвания на Белинташ
Първите археологически проучвания на Белинташ се правят от българските археолози Росица Морева-Арабова и Георги Велев през 1975 г.
През 1980-те години екип археоастрономи проучват Белинташ. Техните публикации правят светилището популярно в българската археологическа наука. Според тях Белинташ е голямо древно тракийско скално светилище, предназначено за целите на конкретни земеделски и религиозни дейности.
През годините периодично са се провеждали проучвания и разкопки на мястото. За последен път Белинташ е изследван през 2015 г. от д-р Борислав Бориславов. Според него със сигурност може да се твърди, че от V хил. пр.н.е., до края на Бронзовата епоха и цялото I хил. пр.н.е. светилището е било действащо, но вследствие на някакъв конфликт в края на IV или началото на III век пр.н.е., свещеното място е унищожено насилствено – на платото е имало храм и крепостна стена, разрушени най-вероятно от сражение и погром върху мястото.
Предположението се основава на открити скални късове от тях, в позиция, която показва насилствено разрушаване.
Бориславов смята, че почти със сигурност може да се твърди, че Белинташ не е прочутото Светилище на Дионис, което е посетено от Александър Македонски, тъй като за него има сигурни писмени сведения от римски автори, докато според археологическите данни Белинташ не е действащо светилище при римското завоевание на Тракия и практически не съществува от няколко века в този период.
Легенди за Белинташ
За Белинташ има както много проучвания и разкопки, така и много легенди и приказни истории, които се предават от уста на уста, но за тях няма никакви доказателства.
Една от легендите, които се носят за това място, е че по времето на Потопа скалният масив е послужил като пристан за Ноевия ковчег. На места могат да се забележат дупките, в които са били сложени халките, към които са привързани въжетата на кораба.
Друга легенда, която се носи за Белинташ, а и която е била разисквана, поради няколко нелепи съвпадения на мястото, е че преди милиони години скалното образувание е било площадка за кацане на комически кораби.
Независимо от всичко, което се говори, вероятно е ние никога да не разберем истината за това уникално скално плато.
Много хора идват тук, за да посрещнат залеза и да изпратят деня на това уникално скално плато. Ние се изкачихме рано сутринта и не дочакахме залеза на слънцето, но съм сигурна, че гледката би си струвала и определено бих повторила, този път по-късно през деня и по-търпеливо.
Пътят надолу е още по-бърз, отколкото този нагоре. Стигнахме бързо до паркинга и изморени, но щастливи, поехме обратно от това великолепно място в сърцето на Родопите. Ако все още имате сили и желание за откриване (а защо не и дори преоткриване?) на красиви обекти и гледки, препоръчвам да се отбиете до Асеновата крепост по пътя на връщан или до някоя от 10-те отбивки около Пловдив, подходящи за еднодневна екскурзия.
Вашият коментар